Description

Иван Владимиров-Нав има докторска степен по Психология на развитието от Университета на Лас Вегас. След 13 години в САЩ, където преподава, развива бизнес, пътува и пише, през 2020-та се завръща в България. Понастоящем работи като психолог, води семинари по личностно развитие, прави предавания за психология и култура, и разсмива читателите със забавно-размислящи текстове.

Автор е на книгите „Две Цигари“ (2002), „Смешна метафизика за забавноразвиващи се“ (2009, „Весела Люцканова“, 2020, „Парадокс“), „Вегаски истории за мистици и простаци“ (2020, „Парадокс“), която беше номинирана от Хеликон за книга на 2021-ва и „Четенето като множествен оргазъм“.

Можеш да прочетеш тази книга на един дъх или със затаен дъх, на пръв поглед или на следващ, с просто или с набито око. Във всеки случай много ще се смееш и смехът ще е хранителен.
Тази книга е още пътека, по която да преминеш в отвъдността на значенията, където нещата не са само това, което изглеждат. Ако има тесни представи, ще бъдат съблечени. Ако има категории, ще бъдат омесени. Ако живееш по инерция, ще те блъсне прозрение. Коловозите ще са гирлянди, рутината гърлено ще се разсмее, времето ще е кръгообразно, въображението ще забременее.
Добре дошъл в един различен свят. Тук всичко е наред в безпорядъка.

Нав
Странните и шумни истории в тази книга ни убеждават, че не само всичко не е така просто, а просто не е така. С една рядка техника на контролирана шизофрения, авторът е едновременно обект на наблюдението и наблюдател. Цинизмът в тези текстове не е циничен, а аналитичен. В края Иван винаги избира светлината на свободния дух.
Людмил Станев

Всеки път, когато се замисля дълбоко и сериозно за Иван Владимиров, стигам до извода, че най-вероятно е чисто луд. Напълно и неподправено откачен, освен ако, всъщност, Нав не е просто един от Ламедвавниците на юдейската мистическа традиция – един от 36-те абсолютни праведници, обитаващи тази планета във всеки един момент, една от 36-те напълно чисти души, без чието присъствие нашият свят би се сринал в бездната на греховете си. А, и още нещо се сещам – че такава задълбочена литературна култура, съчетана с лесно разпознаваем, бароково-бомбастичен стил, сякаш не се беше появявала на литературния ни хоризонт от ранния Парушев насам.
Радослав Парушев